Всичко за порода Мопс

Известни са и други имена на тази порода – Мини (Малък) Мастиф, Карли, Немски булдог, Китайски мопс и др. Името му идва от старо-английска дума и буквално означава игриво малко дяволче или маймунка.
Характер
Строгото изражение на Мопса създава погрешно впечатление – всъщност той е общително кученце, понякога упорито, но игриво, чаровно и умно. Това куче е много чувствително към тона на човешкия глас, така че сурови наказания не са нужни. Мопсът обикновено се разбира добре с други кучета и домашни любимци, но предпочита човешката компания и изисква голямо внимание. Силно се обезпокоява, ако собствениците не му обръщат внимание и не си играят с него. Като цяло Мопсът е много внимателно куче и винаги е около собственика си – в краката му, скута или го следва по петите.
Външен вид и поддръжка
Мопс е малко кученце със сбръчкана и отсечена муцуна. Има тънки и меки уши и големи, кръгли и тъмни очи. Теглото му е около 6.3 – 8.1кг, а на височина достига до 30см. Тънката му лъскава козина може да бъде различни цветове – светлобежов, оранжево-розов, сив или черен, като козината на различните видове Мопс пада в разлина степен. Светлобежовия Мопс, се слави с най-обилно падаща козина. Необходимо е да се полагат усилия, за да се контролира падането й. Частично решение на проблема е използването на специални шампоани, подлагане на кучето на диета и дори подрязване на козината. Добрата грижа за козина намалява нейното падане.
Здравословни проблеми и продължителност на живот
Мопсът има големи, изразителни очи, сбръчкана физиономия и дълъг език. Неправилните грижи за сбръчканата му кожа, могат да доведат до неприятни здравословни проблеми. Поради специфичната форма на лицето, набръчканата кожа и липсата на ясно откроени вежди, Мопсът е възприемчив към очни болести – надраскана роговица и ентропия, например. В повечето случаи Мопсът води заседнал начин на живот и това води до затлъстяванe, което може да се предотврати с много упражнения и здравословна диета. Възможно е да страда и от хронично възпаление на мозъка, за което не е известен лек – предполага се, че е се предава по наследство. Признаците за тази болест се проявяват, когато кученцето е на възраст между 6 месеца и 3 години.
История
Мопсът е бил отглеждан, за да краси скута на китайския суверен по време на династията Шанг( 1600 – 1046г пр. Хр.). По-късно породата става популярна в Тибет и Япония, и накрая се разпространява в Европа. Известно е, че Мария Антоанета е и имала Мопс преди да се омъжи за Луи XVI, а Джосефин преди да сключи брак с Наполеон Бонапард. Кралица Виктория също е била привърженичка на тази порода - имала е пет кучета Мопс.