БУХАЛ

            Бухалът се среща  в  обширни територии от Европа и Азия  в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи скалисти терени. Бухалът е нощна птица. През деня спи или дреме неподвижен, а нощно време тръгва на лов. Силното зрение, якият клюн и острите нокти са сигурното му оръжие.
Окраската му е ръждивокафява, с жълти оттенъци и черни петна по корема. Клюнът е черен. Очите са жълточервени. Отстрани на главата му стърчат снопчета пера, сякаш малки ушички. Краката му са здрави, отчасти покрити с перушина. Има свиреп вид на хищна, граблива птица.
Перушината на бухала е мека и когато лети, той не издава почти никакъв звук. Затова напада жертвите си с изненада и ги убива с няколко удара на здравия си клюн. Плячката доразкъсва с яките нокти на краката. През деня бухалите са безпомощни. Затова се крият. Те не виждат на светло, но чуват добре.
Бухалът ловува най-разнообразни животни. Сърни, елени, лосове, мишки, жаби,  лисици, златки, насекоми, най-често бръмбари, дори раци и риба. Особено обича таралежи и змии.  Напада и черни и степни порове, прилепи.
Брачният период започва през февруари. Гнезди в скални пукнатини и надвеси на земята и рядко в хралупи на дървета. В края на март снася от 2 до 4 яйца на интервал от 2 до 4 дни. Мътенето продължава 35 дни. Затова излюпените  малки са с различна възраст. Рядко храната стига за всичките, особено ако са 5 или 6. Тогава най-едрите бухалчета разкъсват и изяждат по-малките.
При излюпването си малките са покрити с бял пух, очите им са затворени. Майката не ги напуска около един месец. През това време мъжкият осигурява храна за цялото семейство.
Премине ли този срок, женската също започва да участва в лова, понеже нараства апетитът на малките. Малките започват да летят през юли. Младите бухали стават полово зрели на втората година.